НОРМАТИВНАТА УРЕДБА В ОБЛАСТТА НА ПРОЕКТИРАНЕТО, ИЗПЪЛНЕНИЕТО И ПРИЕМАНЕТО НА ПОДОВИТЕ НАСТИЛКИ И ПОКРИТИЯ СЕ НУЖДАЕ ОТ АКТУАЛИЗИРАНЕ
Д-р инж. Лъчезар Хрисчев – гл. ас. във ВСУ „Любен Каравелов”, e ръководител на работна група на БАИС, УАСГ и НИСИ, подготвила „Проект на Указания за проектиране, изпълнение, контрол, приемане и експлоатация на подови настилки и подови покрития”
Първият и основен принцип, който много често се нарушава при реализирането на подовите настилки и покрития, е изборът на подходящ тип настилка, отговаряща на изискванията за дълготрайност при задоволяване на съответните специфични изисквания, продиктувани от типа на сградата и отделните помещения в нея.
Проектните решения за подовите настилки и подовите покрития на сгради и съоръжения се представят обикновено в част „Архитектурна” на инвестиционните проекти, като съгласно чл. 28, ал.1, т. 4 на Наредба 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти „Част архитектурна представя решения за създаването на устойчива, здравословна, безопасна, хигиенична и достъпна за всички архитектурна среда”.
Често срещана практика е строежите да се изпълняват по проекти, разработени във фаза „Технически проект”. В такъв случай, съгласно изискванията на Наредба 4 от 21.05.2001 г., е необходимо в проекта да бъдат конкретизирани „материалите или минималните изисквания към тях, за обработката на ......, подове, тавани, стълбища и други части на сградата” (чл.33, ал.1), а освен това „В случаите, когато се предвижда изпълнение на строителството по одобрен технически проект, същият се допълва в процеса на строителството с необходимите детайли, достатъчни за изпълнението на СМР” (чл.33, ал.3).
В проектните решения трябва да бъдат определени следните характеристики на подовите покрития, когато същите се явяват съществени по отношение на надеждността, експлоатационната годност, дълготрайността и функционалността на изпълняваните подове: якост на натиск; якост на огъване; якост на опън; устойчивост на износване, адхезионна якост; водопопиваемост, а също и някои специални характеристики като: устойчивост на температурни въздействия, в т.ч. и рязка промяна на температурата, химическа устойчивост; реакция на огън; електропроводимост; устойчивост на хлъзгане и др. в зависимост от вида на конкретната настилка и/или покритие. Освен изброените характеристики, в техническата спесификация или в проектното решение може да са предписани изисквания за: равнинност, наклони, замонолитване и др.
Понастоящем минималните изисквания към строителните материали и продукти са регламентирани в българските държавни стандарти, като по-голяма част от тях по същество представляват хармонизирани европейски стандарти, общовалидни за всички страни, членки на CEN (Европейски комитет по стандартизация). В България са въведени европейски стандарти, които конкретизират изискванията към почти всички видове подови настилки и покрития.
У нас има нормативни изисквания с определящ характер при проектирането на подовите настилки и покрития, както и национални и хармонизирани европейски стандарти. Те внасят конкретика по отношение на минималните изисквания към продуктите и материалите. В строителната ни практика обаче се наблюдават много примери, в които изпълнените настилки не отговарят на изискванията за надеждност, експлоатационна годност, дълготрайност и функционалност.
Сред най-често срещаните пропуски са:
- износване на повърхностния слой на подовите настилки (най-често керамични плочки и ламинирани подови покрити). Причината е влагане на продукти и изпълненние на подови настилки с ниска устойчивост на износване. Наблюдава се най-вече в зони, където е налице интензивен трафик в комбинация с наличието на абразивен прах (входове, търговски центрове и помещения за търговска дейност, фоайета на хотели и др.);
- изпълнение на настилки и покрития с ниска степен на противохлъзгавост както в обществени, така и в промишлени сгради. Проблемът е особено сериозен през зимните месеци, когато зачестяват случаите на подхлъзвания при влизане с мокри обувки в обществени и търговски сгради, и наличие на настилки и покрития с ниска степен на противохлъзгавост;
- адхезионно разрушение в контактната повърхност основа - полимерно подово покритие (отлепване на покритието от основата), което е една от най-често срещаните причини за компрометиране на настилките на база термореактивни полимерни смоли;
- компрометиране на изпълнените бетонни настилки (изразяващо се най-вече във наличие на пукнатини, недопустими вертикални и хоризонтални деформации, „отлюспване” на повърхностния слой, неравности, разрушаване на индуцираните, температурните и деформационните фуги, възникване на “curling” ефект, повишено прахоотделяне) най-вече за настилки, изложени на атмосферните условия.
Причините за тези проблеми могат да бъдат сведени до:
Ø неправилен избор на подовите настилки, без отчитане на съществените фактори на средата и несъответствие на проектното решение на настилката с експлоатационните условия;
Ø неспазване на технологията за изпълнение - подготовка на основата, температурно-влажностен режим при полагането, технологията за самото полагане на слоевете на настилката, неспазване и неизпълнение на основните детайли за изпълнение на настилката;
Ø неправилна експлоатация и забавяне ремонта на повредените подови настилки.
В чл. 169 на ЗУТ е нормативно регламентирано, че „Министърът на регионалното развитие и благоустройството, съвместно с компетентните министри, издава наредби ........, свързани с проектирането, изпълнението, контрола и въвеждането в експлоатация на строежите, дълготрайността на строителните конструкции.....”.
Поради факта, че такава наредба по чл.169 от ЗУТ към момента (2012г.) все още няма, се ползват Правила (ПИПСМР) за приемане на подови настилки (БСА бр.2-3 от 1989 г., попр. Бр. 8 от 1989 г.), които не отговарят на потребностите на съвремието, не са хармонизирани с действащите нормативни документи, не отразяват наличието на многото съвременни материали и технологии за изпълнението на подови настилки, а също и засягат редица типове настилки, които вече не намират приложение в строителната практика. Това води до наличието на редица сериозни пропуски при проектирането и изпълнението на подовите настилки.
Всичко това доказва необходимостта от утвърждаването на нормативен документ, който да регламентира основните положения по отношение на изпълняваните подови настилки и подови покрития. Разработеният по инициатива на Българската асоциация за изолации в строителството „Проект на Указания за проектиране, изпълнение, контрол, приемане и експлоатация на подови настилки и подови покрития” е сериозна база за дискусия по темата. Очакваме в нея да се включат още специалисти в тази област. С превръщането на указанията в нормативен документ ще се регламентират основните положения, изисквания, задължения и отговорности при проектиране, изпълнение и контрол на качеството на подовите настилки и покрития, ще се осъвремени действащата нормативна уредба и ще се активизира процеса на изпълнението на изискванията, които се съдържат във влезлите в сила европейски стандарти в тази област. Чрез регламентиране на изискванията при проектиране, контрол при изпълнението и приемането на подовите покрития и влагането на съвременни материали и технологии, ще се създадат предпоставки за гарантиране изработването на надежден и качествен краен продукт и ще се допринесе за подобряване осъществяването на строително-инвестиционния процес в страната.
Д-р инж. Лъчезар Хрисчев е роден на 15.06.1977 г. в гр. Пазарджик. Завършил е ВСУ „Любен Каравелов”, специалност „Промишлено и гражданско строителство”. През 2009 г. защитава докторска дисертация на тема „Технологични проблеми и решения при изпълнението на индустриални подови настилки и покрития”. От 2010 г. е преподавател в катедра „Технология и механизация на строителството” на ВСУ „Любен Каравелов”.
Участвал е в специализации в някои от водещите световни компании в областта на подовите покрития: “BASF Construction Chemicals” Ltd. (Шафхаузен, Швейцария), “Medipav” Srl. (Палермо, Италия), Flowcrete Ltd. (Варшава, Полша).
Има опит като Мениджър по качеството и Орган по безопасност и здраве (Safety manager) на системи за управление по ISO 9001 и OHSAS 18001. Одитор по ISO 9001.
Автор на повече от 25 статии, доклади, и научни публикации в международни и национални конференции и специализирани научни издания в България, Германия, Полша, Украйна. Негови научни разработки са цитирани от специалисти и учени от България, Япония и Латвия.
Член е на няколко професионални организации, сред които са RILEM – Международен съюз на експертите по строителни материали, системи и конструкции със седалище във Франция, БАИС – Българска асоциация по изолации в строителството, член на Управителния съвет на Научно-техническия съюз по строителство в България (НТССБ).
Владее английски и руски език.
